Градската часовникова кула на Ботевград спада към най-късно строените по българските земи постройки от този вид (1866-1867г.). Тя е единствената кула изпълнена в елемент на предварително обмислено градоустройствено решение. Изградена в основните си части в централна градска част, тя е и част от оживения през втората половина на XIX в., главен нов път от Русе-Плевен-София-Ниш.
От предания за кулата се знае, че на няколко пъти рухва при градежа си. Това става вероятно поради използването на речни обли камъни в по високата част в градежа на основата. Но благодарение на истинската квадрирана, солидно изградената каменна зидария се оказва устойчива на силни земетресения. През своя 154 годишен живот часовниковата кула е издържала на всички тях.
Със стройните си пропорции и оригинално архитектурно разчленение, значителна абсолютна височина от 30 метра тя е изградена, като свободно стоящо тяло, най-високата в България, а най-вероятно и на целия Балкански полуостров. Спазена е в най-общи линии традицията за строеж в преобладаващия брой часовникови кули у нас. Основното й членение е на три степенувани във височина части.
Външно долната основна част на градската часовникова кула търпи изменения по време на приобщаването си към сградата на новото читалище в града, построено и открито на 03.02.1924г. За да е единен целият комплекс в централна градска част, долната основна част на часовниковата кула е измазана с хоросан и боядисан в цвят охра. Този цвят е в унисон с останалите части на сградата, като и придава цялостен комплексен характер. Декоративното оформление с листа в горната част на тези колони свързва с фриза по-високата, втора част на кулата. Върху мазилката, боядисана с цвят охра, изписаните в турско синьо листа оживяват силуета на кулата като я свързва от дълги години в архитектурно единство с фризовете по фасадата на старата сградата на читалището.
В края на 60-те години този комплекс е съборен. Под съмнение било поставено и съществуването на часовниковата кула. Още повече, че в частта на вграждането си към читалищната част, тя останала неизмазана и тази кръпка „грозяла” новия план на градския център.
В началото на 70-те години е направена реставрация и външната мазилка е премахната. Долната основна част възвръща първоначалния си оригинален вид. През 70-те и 80-те години, архитектурната забележителност вече е символ и запазена марка на града, съвременна сцена и фон за културни събития.
През 1956г. е декларирана в регистъра на паметниците на културата, а през 2006г. е обявена за недвижима културна ценност с „Национално значение“, съгласно Протокол на НСОПК от 24.10.2006г.
Включена в 100-те национални туристически обекти под номер 81.

Кулата е била постоянно отворена за посетители от обявяването й за недвижима културна ценност до края 2007г. След това през 2016 г. по повод отбелязването на 150 години „Градското начало“ е отворена на два пъти през месеците април и септември по за няколко дни.
Изпълнените дейности за експониране и социализиране на паметника са с цел подобряване достъпа в нея и превръщане на символа на града в алтернативна сцена за провеждане на различни по характер събития.
В рамките на проекта са извършени дейности за премахване на електрическите инсталации от вътрешността на кулата и за изграждане на нова инсталация извън кулата, която е съобразена с нормативните изисквания. Подменено е художественото осветление на фасадата, което позволява кулата да се осветява в различни цветове. Монтирана е платформа за хора с увреждания, която ще осигури достъп до вътрешността на кулата.
За осигуряване на по-голяма безопасност на бъдещите посетители, които искат да се изкачат до часовниковия механизъм, е монтирано въже с карабинери покрай стълбите.
За посетителите на кулата, които не желаят или не могат да се изкачат до последната площадка, се осигурява изглед от площадката с часовниковия механизъм чрез монтаж на дисплей в приземното пространство и камери на върха на кулата.
След приключване на ремонтните дейности на Часовниковата кула в Ботевград, които се извършват по проект „Хетеротопии“ по Програмата за трансгранично сътрудничество INTERREG-ИПП България - Сърбия 2014-2020 г., кулата отново ще бъде отворена за посетители.

Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020.
Тази публикация е създадена с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на Община Ботевград и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.



